Търсене
  • Светослав Александров

Зелените клинове - белите дробове на София

Бурното развитие на индустриализацията през XIX век води до невиждан по-рано прираст на населението и концентрацията му в големите градове. Това бързо разрастване води след себе си и редица проблеми. Големите градове започват да произвеждат огромни количества прах, мръсотия и шум и условията на обитаване стават непоносими. Това води до нови търсения за градове сред природата, появяват се различни проекти като „Дишащия град“, „Линеарния град“, „Град на бъдещето“ и „Град градина”. Идеите за проектите „Градове градини“, стават изключително популярни за времето си като почти всички са с концентрична структура, в която е търсена природата да прониква клинообразно дълбоко до централното градско ядро.

J.C.Loudon (1829), Breathing Places for the Metropolis


Животът показва обаче, че теоретичните схеми и готовите планове за градове в повечето случаи остават неприложени и чужди за нуждите на хората. Но въпреки това, някой от търсенията за обитаване в по-качествена среда, остават актуални и до днес.

В периода от 60 години между 1879 г. и 1939 г. София увеличава територията си от 3 кв.км. на 42 кв.км. и населението си от 18 хиляди на над 400 хиляди жители. София по това време се превръща в най-големия индустриален център на Балканите. През 1938 г. е приет Общ устройствен план, изработен от арх. Адолф Мусман. Планът носи духа на времето си и съдържа основни елементи от „Градовете градини„. Градската тъкан е трябвало да се развива във формата на звезда и урбанизираните територии като пръсти са сраствали с природата. По този начин природата се вклинява в градската структура и така се оформят зелените клинове на София. Реализирането на плана не се случва, заради избухването на втората световна война, но и до днес всички планове отчитат тези зони като „съживителен елемент” на града.



Схема, част от плана на София, (1938) А. Мусман






Запазването и развитието на клиновете трябва да бъде един от основните приоритети на Столичната администрация. За днешния динамично развиващ се град, Зелените клинове са един от основните фактори за добра среда на обитаване. Те са създадени и съществуват по поречията на реките, стичащи се от пл. Витоша и пл.Люлин. Те оформят зелени зони по поречията, стигайки до централните градски части и образувайки основните паркове около себе си. По този начин се създава връзка с планината.Стичащата се вода завихря въздуха и го сваля по устията на реките до града. Зелените клинове са белите дробове на София. Те филтрират и доставят чистия въздух на града.


Зелените клинове, 2020 г.

В наши дни клиновете са седем на брой.


Първият и основен клин е по поречието на р. Искър. Главните места по него са Панчаревското езеро, парк Врана и парк Летище София, които образуват хидропарк Искър.


Вторият клин се намира по поречията на реките Кална, Дълбоката и Банишка и включва Източен парк, парк Камбаните и парк Студентски. Създава връзки между ж.к. Младост, монументалния паметник Камбаните и Панчаревското езеро.


Третият клин е парк Въртопо по поречията на реки Рекмарица, Старата, Сухата и Копаница. Могат да се създадат връзки с Драгалевци и Симеоново.


Четвъртият клин е също основен, по поречието на р. Драгалевска. В обхвата му е Борисова градина, стигайки до централните части на града. Създава връзка с Драгалевския лифт и дава възможност за продължаването му до Ловния парк.


Петият клин е по поречията на реките Перловска и Дреновичка. Образува Южния парк и завършва включвайки се в центъра на града с Националния дворец на културата. Към него се причислява и парк Бояна с Националния исторически музей по поречието на Боянска река.

Шестият клин е по поречието на река Владайска. Прави връзка между кв. Княжево и Витоша с централната част на града при новия парк Възраждане. Съживяването на Владайския лифт е съществено важно за свързаността с пл. Витоша.


Седмият клин е по поречията на реките Суходолска и Стубела идващи от пл. Люлин. Те протичат през Западния парк и могат да направят връзки с парк Орландовци и Северния парк.


Зелените клинове могат да осъществяват пешеходна връзка с планината, но до голяма степен те са нереализирани. Те са се превърнали по скоро в преграда за свободното преминаване. Зеленината трябва да обединява градските зони, ансамбли, комплекси и свободни площи в единно композиционно и хармонично цяло.


Зелените клинове и Зеления ринг на София


Инициативата „Зелена линия София“ има за цел да обедини жилищните квартали, парковете, зелените клинове и останалите елементи на зелената система. Чрез създаване на зелен ринг за пешеходно и велосипедно движение около града се оформят пространства за спорт, рекреация и различни културни дейности. Трасето е предвидено да преминава основно по нефункциониращите днес железопътни линии, заложени в плана на Мусман. Така ще се обедини Зелената система на София и ще спомогне за свързването на урбанизираните територии с пл. Витоша, пл. Люлин, Стара планина и хидропарк Искър.



Бъдещата Зелена система на София


112 преглеждания
  • Facebook
  • YouTube
  • Instagram

Copyright © 2020 Зелена линия София